Blagun Kalchev

 
Рейтинг: 2.00
(139)
Глог
Публикации
Връзки
Помощна
Фото Галерия
Видео
Музика
Картички



Публикации / Почивка в Швейцария 2004

Почивка в Швейцария 2004
27.07.09 14:14
Вземи в gLOG
През изминалото лято по препоръка на наши съседи решихме да пробваме непознат за нас вариант на семейна почивка. Това е наемане на апартамент за 1,2,3 или 4 седмици. Този начин е много популярен в алпийските републики - в Австрия и немска Швейцария се нарича Ferienwohnung. Във френска Швейцария, където бяхме, такива оферти има по агенциите за недвижими имоти (Agence immobilière). Жилището, което наехме, се състоеше от 2 спални и голям хол с кухня, напълно оборудвана за всякакви готварски дейности, вкл. всякаква посуда и миялна машиина. Това жилище е напълно удобно за 2 семейства или 5-6 души. Цената за това е 500 шв.франка за седмица (към 630 лв). Като се включи сериозната икономия от разликите в цените между приготвените и консумираните в заведения храни, безплатното полагащо се паркомясто, се получава приличен бюджет за едноседмично прекарване в Швейцария (за сравнение хотелска стая под 150 франка е находка).
И така, тръгваме си по стандартния маршрут - през Италия. След дежурния еднодневен преход през Сърбия, Хърватска и Словения нощуваме в Постойна, Словения. Там уж имахме резервация за апартамент, но се оказа, че в него имало някаква авария (според мен агентката беше "потурчила" нашата e-mail кореспонденция). Но пък ни намери много добро апартаментче в съседно село - само за 48 евро за цялото семейство (трима души), със закуска при това. В Словения апартаментите и стаите за изключително чисти и на прилични цени (за разлика от съседна Италия). На сутринта напълнихме резервоара догоре с последния евтин дизел на словенско-италианската граница при Деков (над Триест). Оттук на запад цената на дизела се колебае около 1 евро.
През Триест влизаме в Италия и започваме дълъг тегел от изток на запад по магистрала А4. След вливането на магистралата от Удине движението става значително по-интензивно благодарение най-вече на немците с каравани. Пред Венеция ни чака опашка на кабинките за плащане на магистрална такса. Типично по италиански ортанизацията е слаба, шофьорите научават на 20-30 метра пред кабинката, дали се плаща кеш (бяла лента), с кредитни карти (синя лента) или по някаква местна система (жълта лента). След това започват маневрите с каравани от лента в лента, абе изобщо хаос. На всичко отгоре наглият автомат за разплащане с кредитни карти говори само на италиански. Е, научих се, че Bigletto е талончето за магистралата, Tessera е кредитна карта и накрая с облекчение чух заветното Ариведерчи. На следващата кабинка съм "най-добрият в класа". Италианските магистрали са доста уредени - бензиностанциите са начесто, на много от тях има супермаркети, Autogrill-ресторанти на самообслужване, санитарно-хигиенни възли - тоалетни, душове. Стилът на каране на италианските шофьори е южняшки - сменят лентите, изпреварват отляво и отдясно. Агресивността им, като че ли е по-малка от тази у нас, с изключение на районите южно от Рим (в Неапол са пълни говеда, даже и по нашите стандарти, и почти не се вижда неохлузена кола). Както и да е, преминаваме покрай Верона, езерото Гарда (много хубаво място) и Милано и пристигаме за нощувка в Комо.
Комо е живописно градче северно от Милано. Намира се в ройон, където последните гористите южни предпланини на Алпите се съчетават с езера - Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Лугано. Старият град прилича на Дубровник (по-уместно е да се каже, че Дубровник е изграден по италиански тертип), има много църкви и интересни живописни панорами от стръмните брегове на езерото.
На следващия ден посетихме и Лугано, което е в италианска Швейцария. Лугано е значително по-тежкарско и натруфено, с лъскави барокови сгради и малко неестествено за италиански град, доста чисто. През годините преди откриване на БЦЖ-ваксината тук са идвали богати европейци, за да ли лекуват туберкулозата - хем не е влажно като в Холандия, Белгия и Англия, хем не е толкова жежко, като в Италия. Тук за пръв път забелязваме разликата между италианските швейцарци и чистокръвните италианци. По-нататък ще установим, че френските швейцарци и французите са също различни понятия, а немският диалект на немските швейцарци си прилича с немския, колкото българският си прилича с чешкия, да речем. Не е случайно, че за 500 години никой от могъщите съседи на Швейцария не е опитвал да я погълне, нито Наполеон, нито Хитлер, нито Мусолини.
Пак се връщаме в Италия, продължаваме на запад към Навара, Торино и Аоста. Навлизаме в по-стръмната част на Алпите, където са четирихилядниците, начело с Монблан - 4807 м. Пътят се пъха от тунел в тунел, на някои от планините са накацали замъци. Преминаваме под Аоста, след което се изкачваме към Голям Сан Бернар. Самият тунел е предшестван от бетонен полутунел - отгоре покрито, отстрани - само колони. Сан Бернарският тунел е от най-големите алпийски автомобилни тунели. Натоварването не е толкова голямо, защото захожданията му са доста стръмни за тежки камиони.
Минаваме тунела, в който е швейцарската граница (проверяват ни паспортите) и вече сме в Швейцария
Думата Швейцария ни създава асоциации за планини безброй, което не е съвсем точно. Освен шеметните върхове на Алпите има и по-ниски техни дялове, изглеждащи като Родопите, а северната част е равнинно-хълмиста, подобно на Източната Дунавска равнина. Най-могъщият дял на Алпите е разположен по южната граница на страната и се поделя с Италия. Тук е републиканският шампион по височина Цугшпитце, както и прекрасния Матерхорн. Известните курорти са Цермат под Матерхорн, Сен Мориц и Давос - в югоизточния ъгъл. Северно от този масив е дълбоката и сравнително обширна долина на Рона на запад и Рейн - на изток. Следващият мощен дял на Алпите заема централната част на Швейцария. Тук шампионите са Юнгфрау и Айгер, курортите - Кранс-Монтана, Гщаад. След внушителните дялове следва по-скучната равнинна част, а на северозападния ъгъл откъм Франция е планината Юра, популярна най-вече с едноименната ера на динозаврите. Често е обект на вицове корабоплаването в Швейцария. Тези вицове не са съвсем основателни - Швейцария няма излаз на море, но има десетки езера с корабоплаване, а на всяко градче на Женевското езеро има безброй яхтички. Дотук говорих за планини и езера, ами това е хубавото на Швейцария, градовете не са нищо особено. Берн и Цюрих приличат на средностатистически немски градчета, Женева и Лозана са по-популярни като седалища на международни организации, отколкото с някакви забележителности.
И така, след 1700 км пътуване сме в Моржан (Morgins) - село на швейцарско-френската граница - над долината на р. Рона. Селото е част от ски-района Portes du soleil (Вратите на слънцето, да ме простят френскоезичните за грешки в правописа). Въпреки, че в този ски-район няма големи курорти, той е на пето място по популярност в европейската класация за сезон 2003/04. Алпите в района не са внушително високи - в рамките на 2000-2500 метра, а самият проход Pass du Morgins е на 1350 м. Най-интересно ни беше това, че той е "над облаците" - винаги, когато времето е облачно и се спускаме към Рона и Женевското езеро, под селото минаваме през мъглив участък. Селото е абсолютно идилично, единствено оживление се забелязва на селския площад с църквата по време на служби, както и в неделя сутрин, когато мъжете се събират на раздумка, играят някаква игра с топчета и хапват по една наденичка с бира. Хората са формално учтиви и небързащи за никъде. Когато ходих в местния банков клон, някаква дама си приказваше с банковата служителка около половин час. През това време тя не направи каквато и да е било банкова операция или справка, просто двете жени си правеха раздумка (не разбирам дума френски, за да съм наясно, какво са обсъждали - най-вероятно млеконадоя и подходящите пасища за местните крави, които, както подобава на швейцарски крави, са като изрисувани). Къщите и блокчетата в алпийски стил са разположени на зелени морави, доста нарядко една от друга. За апартамента говорих вече, ще добавя само, че триетажното блокче, в което се намира, е инвестиция на холандци. Те идват там през зимната ваканция, а в останалото време местна агенция за недвижими имоти мениджира имотите им.
Още на първия ден пресичаме пешеходно границата с Франция (швейцарската митница е последната къща в селото, но митничарите се занимават от дъжд на вятър с автомобилите и никак с пешеходците). Още в първото езерце на френска територия забелязваме разлика - безразборно паркирани коли на зелената морава. Следобяд с колата се спускаме до френското село Chatel - на 2 км от нашето село. И тук забелязваме огромна разлика. Единствената прилика между двете села е, че жителите им говорят френски. Във френското село цари страхотно оживление по всяко време. Вместо идиличната швейцарска тишина - шум от автомобили, които търсят да се напъхат къде ли не. И това съвсем не е лесно, при това нашето Ауди А6 трябва да се бори за място под слънцето с безброй френски дребосъци Пежо, Ситроен и Рено - най-вече миниванове - Пикасо, Ксара, Сеник, Кенгу и др. Главната улица по нищо не се различава от тази в Приморско - безброй сергии със сувенири, спортни стоки, парцалки и какви ли не джунджурии. Чувал съм, че е изгодно да си купиш ски екипировка втора ръка в края на сезона (април), но ние бяхме през м. август.
Тук ще разкажа няколко думи за Женевското езеро и градовете около него. В повечето от тях - особено в конкурента Лозана и по френския бряг го наричат Lac Leman. От всички страни е затворено от средновисоки планини, като на отточното място - Женева се отваря на юг към долината на Рона. По езерото има регулярен воден пътнически транспорт, както и безброй яхти от всякакъв калибър (направо им се чудя, какво правят с тия яхти по 70-километровото езеро, изобщо няма никакъв екшън, само престиж някакъв...). По-дългата северна дъга и двата края на езерото са швейцарски, южната дъга е френска.
Тръгваме от североизток. Най-напред разглеждаме замъка Chillon. Той е популяризиран най-вече от Байрон, който описва мъките на някакъв заточеник от времената на Реформацията. Иначе замъкът е много суров, местните савойски херцози явно са били спартански възпитани, никъде няма разкоша на френските "шатота". То даже и една златна лъжица няма в замъка, само влажни стени, желязо и кована мед. Хубави са гледките към езерото и близкия град Монтрьо. След Шийон преминаваме през Монтрьо и Вевей - двата най-тузарски швейцарски града на езерото. По крайбрежните им булеварди се редуват натруфени барокови хотели, казина и много зелени алеи за разходки (променади). Вилните им зони почти са слети. След това преминаваме през Лозана, която е известна като административен център на кантона Во и седалище на МОК (със съответния му там музей). По-нататък преминаваме покрай седалището на ФИФА - Нион, за да стигнем до Женева - също седалище на дузина международни организации. Най-интересното от Женева е южната крайезерна част. Над нея доминира прочутият фонтан в езерото, край брега има разкошни паркови алеи - с рози, английска градина и др. По левия бряг на изтичащата от езерото Рона е разположена луксозната търговска част, а над нея - старият град с много букинистически и антикварни магазинчета. Катедралата, изглеждаща внушителна откъм езерото, трудно се намира сред лабиринта от тесни и криви улички. По десния бряг на езерото и реката са гарата, кварталът на международните организации и по-новите квартали (всякакви асоциации с нашенските панелки са безпочвени). Женева е оградена отвсякъде от Франция с изключение на пътя от Лозана и езерото, разбира се. Тя е последната териториална придобивка на Швейцарската конфедерация (може да звучи абсурдно - швейцарците са започнали с 4 кантона около Люцерн, по-нататък те са откъсвали по някое парче от големите си съседи).
По френския бряг разглеждаме най-напред Ивоар - това е селце, оставено като резерват. Площадът му поразително прилича на декора на "Ало,ало", остава само отнякъде да се появят Рене и полицай Крабтрий. По-на изток са курортните градчета Тонон и Евиан, известни с минералните си бани. Булевардите им край езерото са доста живописни, а северното им изложение към езерото ги прави по-прохладни и сенчести от Монтрьо и Вевей
Швейцария е преди всичко Алпи, а да отидеш в Алпите (и то точно в Савойския им дял) и да не видиш техния първенец - Монблан е аналог на приказката за Рим и папата. При това съм се приготвил старателно със разузнаване по Интернет, откъдето научавам, че най-близката точка за пасивно разглеждане е Aigiulle du Midi (Средна игла) на 3842 метра, която се достига с лифт от Шамони. Шамони е популярен зимен курорт, но е твърде далеч от алпийския уют. Големи булеварди, големи хотели - нещо като Слънчев бряг. Иначе гледките към околните планини са страхотни. Тук научавам, че въпросният лифт е в нещо като профилактика - въпреки че на сайта му няма грам информация по въпроса (затова считам, че сайтът не заслужава да бъде споменаван). Алтернативата е лифт до отсрещния дял на Алпите - надморската височина е по-малка -към 2500 метра, но се вижда целият Монблански дял на тепсия. Самият Монблан не е внушителен - изглежда заоблен досущ като Мусала, погледната от южната страна. По-страховити са околните "игли" - островърхи пикове, проболи небето. Езиците на вечните ледници, спескащи се от тях, почти достигат Шамони.
Но все пак върхът, който изглежда най-внушителен е Матерхорн - 4478 метра. До неговата територия се достига от Zermatt (така и не разбрах - Зермат или Цермат се казва, по-скоро второто, защото е в немскоезична Швейцария). Цермат е живописно алпийско градче в стесняваща се дълбоко врязана речна долина. Тъй като няма достатъчно площи за паркинги, в него няма автомобилно движение - на 10 км по-надолу по реката - в Теш се паркират колите, а оттам нагоре - с маршрутки или влак. Тук попадаме на балканска връзка - един от паркингите се държи от момчета от Скопие, които предлагат безплатно паркиране и маршрутка до Цермат на половината от цената на влака. В самия Цермат такситата са електрокари, по подобен начин се снабдяват хотелите, а освен електрокари другият възможен транспорт е файтонът. Градчето е много живописно, всички хотели са стилни, като над всичко и всички доминира острият самотен триъгълник на Матерхорн. С кабинков лифт и после - с друга голяма кабинка се достига до по-малкото братче на Матерхорн - Klein Matterhorn - на 3383 метра. На този връх - също изглеждащ като страховита игла, е построена наблюдателна площадка с изумителни гледки. Оттам по южния му склон към италианския курорт Червиния тръгва влек-котва, който работеше и през м.август. Не гъмжеше от скиори, имаше неколцина сноубордисти. Много интересно изглеждат ледниците, като снегът е на тъмни ивици като годишни кръгове, а реките, които се изтичат надолу, имат тебеширено-бледозелен цвят
Нека накрая уважа и столицата на Швейцария - Берн. Тя е едно приятно градче, наподобяващо по релеф Търново - река Аар опасва от три страни стария град, подобно на Янтра - Царевец. По атмосфера - 100% немска провинциална. Същите къщи, със същите червени мушката на прозорците, с Ратхауз (общинска сграда), с часовникова кула и, разбира се, с висока катедрала - Мюнстер. Изкачих се на върха на нейната кула, от която панорамата е забележителна. Не слязохме да видим мечките, дали името на града, но пък си похапнахме далеч по-добре, отколкото във френска Швейцария (цялото семейство говорим немски и английски и не говорим френски).
И така, изтече нашата седмица на почивка в Моржан. За завръщане планирахме преход от запад на изток през цяла Швейцария - Тун, подножието на Юнгфрау, Люцерн и така - до Лихтенщайн. Но Господ реши, че ни е дал достатъчно хубаво време за Швейцария. През цялата нощ преди тръгването валя обилно дъжд, а температурите паднаха до 7-8 градуса. На следващия ден тръгваме през проливен дъжд и от време на време мъгла. За спиране и разглеждане на природни красоти не става и дума - просто летим по магистралата на изток към Австрия. Някъде към източния край на Швейцария успяваме да надбягаме циклона и в Австрия пак ни се усмихва слънцето. Пренощуваме във Ванданс, малко курортно градче в Монтафон. Любуваме се на спокойния живот и евтинията (спрямо Швейцария и Франция) в Австрия. На следващия ден продължаваме на изток - покрай Инсбрук и нощуваме край Кицбюел. Кицбюел е известно ски-градче, което изглежда живописно и през лятото. Недалеч оттук може да се посети и глетчерния район около австрийския първенец - Гросглокнер. За целта най-подходящо е преминаването през живописния проход Grossglocknerstrasse, като това удоволствие струва 26 евро и може да се осъществи само между май и септември. Но и това не би! През нощта нашият преследвач-циклон окончателно ни настигна, за да ни остави чак край сръбско-българската граница
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1377